Оръжеен магазин | Forever Living Distributor | Прически
Отпушване на канали | Пожелания за рожден ден | Ремонт на лаптопи | Козметика | Обяви
Това отгоре не са просто обяви, а са връзки към някои от най-добрите в своя бизнес. Ако искате да проверите просто се свържете с тях и ще се убедите. Същото е и с фирмата за матраци, която внася само качествени матраци от Италия. Малко интернет технологии за печалби също са на своето място тук. Става дума за една много добра афилиейт програма, чрез която могат да се направят добри пари. Така, както си говорим за интернет не можем да не споменем и този free NGO website, който е достъпен за всички. Този сайт е идеална възможност за всички, които искат да започнат свой собствен бизнес.
- Добър ден господарю Хикс. Искам да потърся малко пергаменти във Вашата библиотека. Те са ми необходими за едно мое проучване. Ще ги откупя от Вас на каквато цена Вие кажете.
- Но господарю моля Ви. Каквото кажете ще бъде Ваше.
Ипотпал знаеше, че Хикс, също както останалите владетели, които имаха дъщери, се надяваха той да забележи техните момичета. Законът на народът от мъглата на смъртта ясно гласеше, че господар на острова и армията ще бъде НАЙ-СИЛМИЯТ войн. Всички се подчиняваха на тези закони и именно в това се криеше силата на страховитата армия от Острова. Въпреки това малцина бяха тези, които мислеха, че Ипотпал Трети ще загуби в предстоящото състезание. Той беше рискувал живота си стотици пъти и независимо от обстоятелствата беше винаги победител. Тикто – основният му противник от друга страна беше също толкова силен....
И така Ипотпал Трети получи свитъците, които поиска и си тръгна. Той нямаше право да се вижда със дъщерята на Хикс, освен на състезанията, където тя можеше да гледа с публиката. Ако Хикс срещнеше дъщеря си с Ипотпал това значеше да опозори честта си .... Точно за това той затвори момичето, докато принцът беше в двореца. Ипотпал тръгна....
- Добър ден татко. – каза Ипотпал Трети.
- Добър ден синко.- отговори кралят на острова.
Намерих пергаменти свързани с историята на Тарил. Не е много, но вярвам, че мога да открия полезна информация. За Зилиф и Хилиф ... нищо.
- Радвам се синко. Но трябва да знаеш, че ще имаш сериозни проблеми с базилиска на Тикто. Той е достигнал висшата си техника – вкаменяването.
- Не се притеснявай. Одавна съм решил този проблем. Нали си чувал за очите на феникса ???
- Какво искаш да кажеш.
- Е пазя си едно птиче.. Просто за всеки случай. Хахахахахаха.
- Имаш ФЕНИКС ??????????????
- Е надявам се не мислиш, че ще се оставя да бъда вкаменен от някакъв глупав гущер. Птичето ще си свърши добре работата. Вечер се занимавам и с него.
- Но не разбирам от къде си намерил феникс. Никой не ги е виждал от сто години насам.
- Хахаха. Е все пак всичко се намира и всичко си има цена. Преди три години случайно попаднах на търговец в града, който ми спомена за рядка птица, която би ми помогнала. Купих феникса и веднага го занесох на магьосниците и жреците. Исках да разбера дали е в нормално състояние. Птицата обаче премина през изпитанието на „Кървавият пентаграм” и мога да бъда спокоен. Никой не го е омагьосал и никой освен мен не умее да го командва...
„Кървавият пентаграм” представляваше магическо заклинание, което разкриваше на магьосниците дали върху даден предмет, животно или човек е била направена някаква магия. Върху един древен свитък беше нарисуван магически пентаграм, в краищата на който се поставяха по няколко капки кръв от пет магьосника, които бяха необходими да направят магията. След това, ако нещото, което беше поставено в центъра на пентаграма беше омагьосано, то петаграмът и свитъка щяха да почервенеят.
- Хайде разкажи ми как намери феникса. Много ми е любопитно и искам да разбера. – Каза Ипотпал Втори.
- Няма проблем татко. Един ден както си вървях из града, дядо Ипотпал Пъври ме беше помолил да потърся свитъци, а аз така или иначе скучаех и реших вместо да пращам прислугата да се разходя. Вървях из града и търсех свитъци, които да харесат на дядо. Все пак знаеш той е взискателен към тия неща... И попаднах на един търговец на птици. Той се поклони и ми каза: „ Добър ден млади господарю. Точно си мислех за Вас.” Как и защо този търговец си мислеше за мен. Бях доста изненадан и го попитах защо и какво точно иска, за да си мисли за мен. Търговецът каза следното: „ Скоро ще се сблъскаш със силен противник. И въпреки че победи в миналата си битка не се знае дали ще успееш в следващата. Очите на базилиска вкаменяват всичко, което погледне в тях. Аз обаче знам един начин да се предпазите от тези очи.” Начин да се предпазя от тези очи.... В първият момент не се сетих какво може да ми предстои. Все пак това беше търговец на птици, въпреки че аз не бях виждал голяма част от тези, които продаваше. „ Ако Вие млади Ипотпал или Хаку погледнете в очите на базилиска то за миг ще се превърнете в каменни статуи. Едно животно обаче може да преодолее силата на вкаменяващия поглед. Точно това щях да Ви предложа. Цената ми е висока, но съм сигурен, че ще се заинтересувате от силата на един феникс.” Е този направо ме уби. Като видях феникса веднага го купих. Единственото, което ме помоли е да му давам достатъчно нарове, за да не седи гладен и да го отглеждам с любов. Точно това и правя. Не бях казвал на никого до този момент. – принц Ипотпал направи кратка пауза.
- Интересно. Мисля, че дори се сещам кой е бил този магьосник.
- Така ли ? Кой ? – Ипотпал Трети се замисли и беше доста изненадан от тези думи.
- Ами преди години, когато се оженихме с Нейри, аз й подарих Ален славей – едно от най-редките животни на света.
- Пипо хехе.
- Точно така Ипотпал, Пипо. Той ми каза нещо, което чак сега разбирам. Каза ми следното: „ Разбрах за Тикто и неговия базилиск, който от своя страна е естествен враг на дракона. Вярвам, че след едно мое пътуване ще бъда много полезен за Вас господарю Ипотпал”. Сега разбирам какво е искал да каже търговецът. Той е намерил феникс, специално за да го донесе тук. До колкото знам неговите корени са свързани с нас. Вероятно е от нашия народ и затова иска да помогне.
- Както и да е. Важното е, че имам това птиче и сега не се притеснявам от нищо.
След като приключиха техния разговор Ипотпал Трети и баща му се разделиха. Ипотпал отиде в свойте покои, където започна да чете древните свитъци за магьосника Тарил. Текстът от пергамента гласеше следното: За Ипотпал-ка.